Не искам повече да ме обичаш,

от любовта ти много ме боли!

Недей и „мила“ ти да ме наричаш,

омръзна ми от твоите лъжи!

Все сама във нощите те чаках

да отвориш входната врата.

Утрото посрещах аз и плаках

чаках те така и през деня!

Уморен се връщаше при мене,

бързаше да легнеш, да заспиш.

Нямаше за мен минутка време!

Утре щаша пак да продължиш.

Аз откривах чуждото червило,

на ревера мъничко петно.

Питах се къде ли съм сгрешила?

Не намирах отговор. Защо?

Винаги живял си два живота,

с мен един и с другата жена.

Аз ти бях утеха и отмора,

тя била за теб е любовта!

Сам от тук нататък продължавай,

има още хиляди жени!

Любовта си ти на тях дарявай,

и играй си стях, и тях лъжи!