... без никакво значение за колко – дали за век, за пролет ли една, 
така красиво идваме – от болка! – чието свято име е Жена, 
поели дъх – додето се озърнем, и слънцето зад хълма се смали – 
един живот, по-кратък и от гърмел, отекнал по всевечните скали, 
кервани злато, почести и слава са просто смешна суета сует,

веднъж, да хвърлиш сянка, ти се дава, Човеко мили! – Божий силует,
невям на светъл полет си орисан, преди да хлътнеш в Божията кал – 
в каквото си изпял или написал събран е смисълът, че си живял,
дали в снега към идещата пролет, или през ледове – в пустинен пек, 
ти просто си далечна птица в полет, и точно затова – красив човек!

13 януарий 2019 г.
гр. Варна, 10, 50 ч.