Лято е! Прекратете мастурбацията ..за малко...
 
Кастанеда се появи. Той се засмя широко, разтърси ми ръката и седна. Тъкмо се канех да заговоря за маймуните, когато той се разхлипа. Челото му се сбръчка; цялото му тяло се тресеше от ридания. Скоро почна да се задъхва като риба, изхвърлена от аквариум. Овлажняла, долната му устна трепереше неудържимо. Ръката му се изпружи, пръстите спазматично потръпваха - после се разтвориха като цъфтяща нощем пъпка от Магазинче на ужасите, сякаш за да приеме подаяние.

 

- Моля ви! - За миг спираше тиковете с лицевите мускули, колкото да изплюе думите. Направо ме изнудваше, жално умолявайки: - Моля ви, обичайте ме!

 

Кастанеда отново се разхълца като повредено, задавящо се кранче за вода и се превърна направо в някакво гадно устройство за ридания.

 

- Това сме ние - човекоподобни маймуни с алуминиеви канчета. Толкова рутинни, толкова кекави. Мастурбиращи. Ние сме върховни, обаче тези безразсъдъчни маймуни нямат нужната енергия, за да виждат - и така надделява мозъкът на звяра. Ние не можем да схванем нашия прозорец на възможностите, да хванем нашия „кубичен сантиметър шанс". И как бихме могли? Прекалено сме заети да се държим за ръката на мамчето. Да си мислим колко сме прекрасни, колко сме чувствителни, колко сме уникални. Ние не сме уникални! Сценариите на нашите животи вече са написани - говореше той със заплашителна гримаса - от други. Ние знаем... обаче не ни пука. Зарежи го, казваме ние. Ние сме крайни циници. Дявол да го вземе! Ей така живеем ние! В канавка с топлички лайна! Какво ни направиха те?... Така говореше обикновено дон Хуан. Често ми казваше: „Е, как е морковът?" „Какво имаш предвид?" „Морковът, който са ти заврели в задника." И аз страхотно се обиждах, той наистина можеше да го направи! Особено когато казваше: „Благодари се, че още не са му направили и дръжка."

- Но ако имаме избор, защо тогава стоим в канавката? Ами понеже е топличко. Не искаме да я напускаме, ние мразим да се сбогуваме. И се тревожим - у-ха! - как само се терзаем, по двадесет и шест часа на ден! И за какво мислиш се притесняваме? - Той пак се ухили и заприлича на гумен Чешиърски котарак. - За себе си! Какво съм аз? Какво ме чака? Какво ще ми се случи? Такава егомания! Толкова ужасно. Но така ни държи в плен!

 

Казах му, че неговите възгледи ми изглеждат малко груби, и той се разсмя:

 

- Да - каза той със смешно натегнатия тон на академик, произнасящ заключение. - Кастанеда е злобен, душевно болен старец. - Карикатурите му бяха комични, жестоко заковани право в мишената. - Лакомата маймуна промушва ръка през решетката за зърната и не може да ги пусне. Правени са изследвания - нищо не може да я накара да пусне зърната. Ще ги стиска в юмрук дори ако й отсечеш ръката - ние така си и умираме, сграбчили лайна. Но защо? Това ли е всичко, което съществува?

...........със.съкр

Така говореше обикновено дон Хуан. Често ми казваше: „Е, как е морковът?"
„Какво имаш предвид?"
„Морковът, който са ти заврели в задника."
И аз страхотно се обиждах, той наистина можеше да го направи! Особено когато казваше: „Благодари се, че още не са му направили и дръжка."

е,съгласна с мен ...
никой не чете..но, ние пишем..
що пък не..

Какво да дискутирам? Маймуната и лешниците? Сетих се за Тошко Африкански. Ти чела ли си този повест на Каралийчев? И там маймунката бръкна в тесНия отвор на кратунката , за да грабне зърната и не искаше да ги пусне и да си освободи "ръката" Алюзията за хораата и за всичко, което искат да грабнат, а няма къде да го отнесат е ясна. Е, и?

а бе илиноро шапшалова..стой си в твоите блогови низини..
или се натискаш ..за Радиоточка ..при мен, твърдо Не..
ауф виедер сиктирзен..

Последни 20 регистрирани посетителя
20:14 - rosiela

ти, поне попрочиташ нещо..а таз мамуна..даже и не чете..
само..плюе..
:)))

Мара 8 6 6,Шамбалова

лудата коза от Пескара
цял ден се чуди с кого да се скара.. с мен. с Гошо. с GatesMan.. напусто
в такъв идиот да се превърнеш на 30 години
това ще.д е жестока драма, добре че се родихме навреме