Победа , наша...


ще дойдеш на „моята“
11:12 Дънов е казал за Кармата..две думи
/нема нужда от 7 000 000 чудочетенки..

Прави това, което не ти се прави..
ей,туй то Пътя за излизане от Самсара, и ала бала..
робската парадигма за кармата
/ която е , какво, делло?
Програма за контрол/наслагана в Умовете от пр хилядолетия..
те, така..да не ви пука..Всички сме губещи..
безупречни Воини, и Учители..няма..
просто, сме в Играта..

цитирай

топличко местенце, в краката и ла ната на маман...
заслужавате си..робската съдба...

Човек живее само два пъти

Интервю с Карлос Кастанеда (Брус Уагнър)

Казвам се Карлос Кастанеда. Бих искал днес да направите едно нещо - бих искал да престанете да съдите. Моля, не идвайте тук, въоръжени с общоприетото мислене. Хората научават, че ще говоря - както и да са чули, - и идват да дискредитират Кастанеда. Да ме засегнат. „Четох вашите книги и те са инфантилни." „Всичките ви последни книги са скучни." Не идвайте тук по този начин. Безполезно е. Днес искам да ви помоля само за един час да се отворите за възгледа, който аз ще ви представя. Недейте да слушате като възпитани студенти. Говорил съм пред възпитани студенти по-рано - те са мъртви и високомерни. Общоприетото мислене и идеалите именно са това, което ни убива. Ние се вкопчваме в тях със зъби и нокти - същински човекоподобни маймуни.



Точно така ни наричаше дон Хуан Матус: смахнати маймуни. Не бях се явявал сред „обществото" от тридесет години. Не ходя при хората да им говоря. За момента съм тук. За месец, може би два... после ще изчезна. Ние не сме се изолирали на някой остров, особено сега. Не можем да си го позволим. Ние имаме да плащаме един дълг към тези, които си даваха труда да ни покажат някои неща. Ние наследихме това знание; дон Хуан ни казваше да не се оправдаваме и обясняваме. Искаме да видите, че съществуват невъобразими, но прагматични възможности, които не са извън досега ни. На мен самия ми доставяше екзотично удоволствие да наблюдавам такъв полет - чиста езотерика. И това не беше само за моите очи. Аз не съм нуждаещ се, аз нямам нужда от нищо. Вие сте ми нужни колкото дупка в главата. Обаче аз съм пътешественик, изследовател. Аз плавам - там вън. Иска ми се и други да имат тази възможност.

Пътят навън..
Аз не вода двойствен живот. Аз живея този живот: няма пропаст между това, което казвам, и това, което правя. Не съм тук, за да разкъсвам веригите ви или да ви забавлявам. Нещата, които ще ви говоря днес, не са мои мнения - те са на дон Хуан Матус, мексиканския индианец, който ми показа този друг свят. Така че не се обиждайте! Хуан Матус ме запозна с една действаща система, зад която стоят двадесет и седем поколения магьосници. Без него аз щях да бъда някакво старче с книжки под мишница, което едва крета пред студентите. Вижте, ние винаги се осигуряваме с някакъв резервен вариант, затова не правим скока. „Ако всичко се провали, мога да остана преподавател по антропология." Така ние вече сме губещи, със сценарий на губещи. „Аз съм д-р Кастанеда... и това е моята книга - „Учението на дон Хуан". Знаете ли джобното издание?" И щях да бъда човекът с „единствената книга" - изгърмял гений. „Знаете ли, че тя има дванадесет издания? Току-що беше преведена и на руски." Или можех да ви паркирам автомобилите и да бъбря разни баналности: „Много е горещо, хубаво е времето, но доста горещо... Доста е студеничко днес, хубаво е времето, но е студеничко. По-добре човек да беше в тропиците..."


Според магьосниците ние сме погребани от социалната си обусловеност, подлъгани сме да възприемаме света като място от твърди предмети и строго определени неща, И чак до гроба си отхвърляме, че сме магически същества; задачата ни е да служим на егото, вместо на духа. И докато се усетим, битката е свършила - умираме, най-жалко приковани към своето аз. Дон Хуан Матус прави едно интригуващо предположение: Какво би станало, ако Кастанеда прегрупира войските си? Ако освободи енергията, обичайно завземана от агресията на ухажване и любовни срещи? Ако отслаби чувството си за собствена значимост и избяга от „вечната защита, поддържане и демонстрация" на егото - ако престане да се притеснява дали е харесван, признаван или обожавай? Дали тогава не би натрупал достатъчно енергия, за да види процепа между световете? И ако успее, дали ще може да мине през него? Старият индианец го хваща с въдицата на „намерението" на магьосническия свят.

Но ако имаме избор, защо тогава стоим в канавката? Ами понеже е топличко.

- Това сме ние - човекоподобни маймуни с алуминиеви канчета. Толкова рутинни, толкова кекави. Мастурбиращи. Ние сме върховни, обаче тези безразсъдъчни маймуни нямат нужната енергия, за да виждат - и така надделява мозъкът на звяра. Ние не можем да схванем нашия прозорец на възможностите, да хванем нашия „кубичен сантиметър шанс". И как бихме могли? Прекалено сме заети да се държим за ръката на мамчето. Да си мислим колко сме прекрасни, колко сме чувствителни, колко сме уникални. Ние не сме уникални! Сценариите на нашите животи вече са написани - говореше той със заплашителна гримаса - от други. Ние знаем... обаче не ни пука. Зарежи го, казваме ние. Ние сме крайни циници. Дявол да го вземе! Ей така живеем ние! В канавка с топлички лайна! Какво ни направиха те?... Така говореше обикновено дон Хуан. Често ми казваше: „Е, как е морковът?" „Какво имаш предвид?" „Морковът, който са ти заврели в задника." И аз страхотно се обиждах, той наистина можеше да го направи! Особено когато казваше: „Благодари се, че още не са му направили и дръжка."


- Но ако имаме избор, защо тогава стоим в канавката? Ами понеже е топличко. Не искаме да я напускаме, ние мразим да се сбогуваме. И се тревожим - у-ха! - как само се терзаем, по двадесет и шест часа на ден! И за какво мислиш се притесняваме? - Той пак се ухили и заприлича на гумен Чешиърски котарак. - За себе си! Какво съм аз? Какво ме чака? Какво ще ми се случи? Такава егомания! Толкова ужасно. Но така ни държи в плен!

Казах му, че неговите възгледи ми изглеждат малко груби, и той се разсмя:

.......
..........

финалноо...

Ние трябва да се научим как да пускаме, да оставяме нещата. Ние събираме спомени и ги разполагаме в книги, пазим си използвани билети от бродуейско представление отпреди десет години. Така и умираме, вкопчени в сувенири. Да бъдеш магьосник означава да имаш енергия, любопитство и куража да оставиш нещата, да направиш салтрмортале в непознатото - единственото, което му трябва на човек, е да смени набора си от инструменти, да дефинира наново нещата. Трябва да гледаме на себе си като на същества, които ще умрат. Веднъж приемеш ли това, светът се разтваря за теб. Но за да възприемеш това определение, трябва да имаш „стоманени топки".

нали Тигре...

Последни 20 регистрирани посетителя
10:04 - troina
10:01 - 777
09:39 - blogbg

ето Я маман с „цукалото“..
/що го изтри, досрамя ли те от лъжите ти
само един въпрос, ако не те мъчи, делке..
как се казваш, и къде работиш/си работила..
моля, Съда ще се събере отново..в 16 00....
имаш право на мълчание,или двама Свидетели..

ако не Квак, ще е Бляк..
аз ,събирам 220 четенки за 12 ч..
а те искат 450 за 4 ч..
еее, нема как...да не ритамЕ от смяхх..
затова пиша още..
кеффи ме..ПОБЕДАТА..
над триглодите..из блоКовата пещера..

гр. гр.триглодити

— живеещ в пещера

затуй, сън не спи, бясна...

Дънов е казал за Кармата..две думи
/нема нужда от 7 000 000 чудочетенки..

Прави това, което не ти се прави..
ей,туй то Пътя за излизане от Самсара, и ала бала..
робската парадигма за кармата
/ която е , какво, делло?
Програма за контрол/наслагана в Умовете от пр хилядолетия..
те, така..да не ви пука..Всички сме губещи..
безупречни Воини, и Учители..няма..
просто, сме в Играта..

само един въпрос, ако не те мъчи, делке..
как се казваш, и къде работиш/си работила..
моля...

знаете ги вече..
и защо?

18:27 - !!!!!!!! стига лицемерие, бе йезуитке...
3. wonder - Прошката
11:34
"Прошката е дълбоко състояние на мир вътре в самите нас. Приемане на това, че нещата са такива каквито са.
Коментарът чака одобрение
Постинг: Страданието, пътят към Прошката и вдигането на шум
Автор на постинга: wonder